"Димитър Талев - Съчинения в 15 тома - том 7 - Самуил, цар български - книга 2 - Пепеляшка и царският син" - книга от Димитър Талев

Автор: Димитър Талев

ISBN: 9789540911359

Издател: Захарий Стоянов

Година на издаване: 2017

Брой страници: 408

Корици: Електронна книга (E-book)

Категории: Класическа българска литература , Художествена проза

Препоръчвам горещо романа „Самуил, цар български" от Димитър Талев да се изучава в училище. Нека идващото поколение млади хора да бъде така обладано от идеята за силна и справедлива държава. Нека да се замислят всички за достойнствата на Самуиловата държава, за нейните най-здрави опори - народ и войска. Да разберат защо едно такова царство пази интересите и живота на своята нация. Да следват своя призван водител с храбри сърца и чисти мисли, също с дарба и умение. Да са горди със Самуил - честен и умен водач, надарен с далновидност и справедлива ръка, с нестихваща енергия и реформаторски замах. Затова неговите войници след дълги изтощителни походи и кръвопролитни битки търсят опора при стария си цар, когато са загубили светлината на очите си.Нека знаят те, младите хора, че Самуил е един от най-достойните български царе, че е владетелят на Българското царство със столица Охрид. Ние всички обичаме България. Нека доизградим нашата държава. Всеки градивен процес е съпроводен с мъки и терзания, с опасност да се загуби вярната посока или да не се намери веднага истинския отговор, правилното решение. В тези моменти разтварям страниците на „Самуил, цар български" от Димитър Талев. Тук намирам лек и сила, пътят напред се очертава, хоризонтът блести насреща.Такава е мъдростта на тази книга. Такава е чудотворната й сила - спасителна за българската душа.Владимир ТалевОткъсВ Охрид неочаквано пристигнаха Теодор и Николай Хрисилиевци, двамата братя на Агата Самуилова. Пристигнаха с коне и с четирима слуги по стария път от Драч. Минаха през града със затворени, надменни лица и караха конете си самоуверено — знаеха къде отиват, и кого ще срещнат. Личеше отдалеко, че са ромеи — по облеклото им, по облеклото на слугите им, по цялата им външност. Дори и косите на всички тия люде бяха подрязани по друг, ромейски начин, но като че ли ги отделяше и някаква невидима стена от околния свят. Охридчани ги гледаха с любопитство, спираха се да ги погледат. Ромеите бяха без оръжие, но се виждаше, че двамата Хрисилиеви синове бяха знатни мъже. Слугите им караха и няколко коне, натоварени с обковани ковчези, с пълни врещи и кози мехове. Някои охридчани познаха Теодора Хрисилия, който и преди бе идвал в Охрид.