Меню
Начало Книги Автори Списъци с книги Жанрове книги
Аз съм Недко Недков - твоят любим писател, както и създател на този сайт.
Виж книгите миДимитър Талев
Националност: Българска
Биография на Димитър Талев
Димитър Талев е български писател и журналист, активен народен представител, лауреат на "Димитровска награда" за 1959 г. и носител на орден "НРБ". Той е един от признатите класици на българската литература, чийто творби са преведени на над 20 езика. Автор е на прочутата тетралогия, включваща романите "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам". Творчеството на Талев дава фундаментален принос в развитието на националната историко-психологическа проза, създавайки традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение в тяхната устойчивост и динамика в историческия процес.
Димитър Талев Петров Палисламов е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, Македония в семейството на ковач, в чийто дом витае духът на патриархалната сърдечност и възрожденски патриотизъм. Когато е 9-годишен остава без баща, неговият брат Георги Талев е революционер от ВМОРО. Избухването на войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна) обяснява хаотичното му и несистемно образование, с множество прекъсвания и смени на училища, и т.н. През 1925 година завършва българска филология в "Софийския университет", където слуша с голям интерес лекциите на професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов и др. Той отклонява предложението им да се присъедини към тях, в качеството на научен работник, вярвайки, че призванието му е писателската дейност.
Литературният си дебют Талев прави през 1917 година във вестник "Родина" с разказа "В очакване", написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. През първата половина на 1920 година той започва да пише за революционната преса, а по-късно сътрудничи с редица български издания, като вестниците "Работнически вестник","Работническо единство","Лъч" и др. От 1927 година работи в редакцията на вестник "Македония", който постепенно приема статута на официален вестник на дясното крило на македонското революционно движение. В периода 1930-1931 година Талев е назначен за негов главен редактор, освен това сътрудничи на най-авторитетния по онова време вестник "Зора", известен още като "вестника на интелигенцията". Първата книга на Димитър - "Сълзите на мама" включва приказки за деца и носи белезите на неизживян социален сантиментализъм. През 1944 година Талев е обвинен от новата комунистическа власт в национализъм и е изключен от "Съюза на българските писатели". През октомври същата година той е арестуван, без официално обвинение, съд и следствие и е изпратен в "Софийския централен затвор", където остава до края на март 1945 година. След това е преместен в трудово-изправителното селище в Бобовдол, където остава до края на месец август. През октомври 1947 година Талев отново е арестуван, но поради влошаване на здравословното състояние, вследствие на тежка форма на язва и по настояване на роднини и близки, е освободен.
В началото на 40-те години писателят започва работа по романа "Железният светилник", който поставя началото на тетралогията му от социално-битови романи, описващи национално-освободителните борби в Македония през XIX - началото на XX век. Докато Талев заедно със семейството си е изселен в Луковит, в условия на обществена изолация той през следващите 10 години се занимава с довършването на своята прословута трилогия. Така се появяват и останалите книги - "Илинден" (1953 г.), "Преспанските камбани" (1954 г.) и "Гласовете ви чувам" (1966 г.). Тази тетралогия се явява първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. Много критици оприличават Талев с Вазов, сравняват "Под игото" с тетралогията му, но колкото и сходни да изглеждат по стил и тематика, те нямат много допирни точки. През 50-те години Димитър Талев създава епос за края на Първата българска държава - историческата трилогия "Самуил", която включва книгите "Щитове каменни" (1958 г.), "Пепеляшка и царският син" (1959 г.), "Погибел" (1960 г.). Още с появата си трилогията предизвиква интерес у читателите и критиката и разкрива човешката страна на владетеля с най-трагичното име в българската история. Тя проследява епичната битка между България и Византия в края на Х и началото на ХI век. И тук писателят отново демонстрира авторското си предпочитание към преломни епохи, наситени с историческо напрежение, към героично-трагични личности, средоточие на драматична екзистенциална, социално-психологическа и историческа проблематика.
Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София, оставяйки след себе си едни от най-силните и въздействащи творби в българската литература.
"Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила." Димитър Талев