"Жени. Съдба" - книга от Михаил Себастиан

Автор: Михаил Себастиан

ISBN: 9789543001712

Издател: Гея Либрис

Година на издаване: 2017

Брой страници: 344

Корици: Твърди

Категории: Класически

‌Михаил Себастиан определя романа си „Жени” като „четиво за отмора, за ваканция”. Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто.  „За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява „Съдба” (оригинално заглавие „От две хиляди години...”) Това е роман-дневник на един евреин от Браила, Румъния от началото на гоненията на евреите в северната ни съседка. Автобиографична проза с твърде малко измислени и много реални герои, имена, моменти и събития. Замислена като дневник, макар и без дати, това е документ за едно трагично време в историята на Румъния и Европа. Размисъл върху еврейската съдба, еврейската история, антисемитизма и ционизма и техните корени, пунктиран от различни житейски ситуации, спомени, срещи, случки, преживени по време на студентските години.   ♦  ♦  ♦ Истинското име на Михаил Себастиан е Йосиф Хехтер. Роден е на 18 октомври 1907 година в крайдунавската Браила в скромно и културно еврейско семейство. Завършва гимназия в родния си град, после право и философия в Букурещкия университет. Прави неуспешен опит да защити докторантура по юриспруденция в Парижката Сорбона. Завръща се в Румъния и работи в Букурещ като секретар в голяма адвокатска кантора. Започва да сътрудничи на седмичника за култура, философия и политика „Кувънтул” („Дума”). Пише за творчеството на Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Андре Жид. Става известен със своите статии, коментари, рецензии, но с приемането на антиеврейските закони в Румъния му е забранено да публикува под своето име и да работи като юрист.  Първата му пиеса – „Игра на ваканция” (1938) е забранена, а втората – „Звезда без име” (1944) е представена с псевдоним. Третата, „Последният час”, вижда светлините на рампата през 1946, след смъртта му. На 29 май 1945 година, в Букурещ, по пътя за залата на Фондацията за култура, където е поканен да изнесен публична лекция за Балзак, тридесет и седемгодишният Михаил Себастиан загива, прегазен от камион. Според мнозина при загадъчни обстоятелства.