"Химикал, шоколад и две рупии" - книга от Елена Щерева, Николай Янков

Автор: Елена Щерева, Николай Янков

ISBN: 9789544916251

Издател: Жанет - 45

Година на издаване: 2010

Тегло: 1 кг

Брой страници: 400

Корици: Твърди

Категории: Съвременна български книги , Съвременна българска литература

Защо "Химикал, шоколад и две рупии"?

Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдо духовност. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, разнокултурна. Там всичко е обагрено в множество тоналности и това можем да установим, ако хвърлим дори бегъл поглед на обикновена индийска улица. Съвсем закономерно впечатленията и реакциите, които тази култура предизвиква, въобще не са едностранчиви и едноцветни. Често ние самите сме се замисляли дали пък не реагираме прибързано или грубо, дали не обиждаме някого с думите си, дали не трябва да бъдем по-сдържани. Но впоследствие осъзнахме, че в Индия не можеш да бъдеш едноцветен, не можеш да реагираш по един и същ, установен начин. Това би означавало да затвориш очите си и да не си в състояние да възприемеш цялата пъстрота около себе си.

Индия те кара да носиш цветни дрехи, да съчетаваш несъчетаемото, да се смееш и плачеш, да се радваш и гневиш, да говориш благи думи и да отправяш остри критики. Кара те да бъдеш спонтанен, неузнаваем и непредсказуем дори за самия себе си, да осъзнаеш, че ти също олицетворяваш многообразието в единството и че не си единствен в многообразието, че противоречивостта в теб не е недостатък, а начин умело да отвръщаш на непрекъснато изменящата се действителност.
Поставен в ситуации, които дори не би могъл да си представи, човек проявява най-неочакваните си качества, реагира по несвойствен начин, докосва се до непознати емоции. Така и ние в Индия бяхме "принудени" да опознаем себе си. Може би донякъде в това се крие и магията на тази далечна страна. Там не е нужно да полагаш кой знае какви усилия, за да достигнеш до собствената си същност. Със своята неподправеност "страната на подправките" успява да извика всички твои Аз-ове. Тя е като майка, която учи децата си на отговорност чрез ситуациите, в които ги поставя. А същевременно е и като невинно дете с любознателен поглед и понякога наивно желание да поеме всичко от света навън.

Химикал, шоколад и две рупии... Три неща, от които това дете се нуждае. Три неща, които желае и детето от раджастанската пустиня, и детето от кашмирските Хималаи, и детето от южноиндийското рибарско селце, и детето от прашните улици на Агра. Три неща, които могат да променят живота му, било то и само за миг. Химикал, с който да пише в училище; шоколад, който ще осмисли деня му; две рупии, с които да купи едно от двете неща или да помогне на родителите си. Дори не съзнавахме колко важни за нас бяха тези три думи...

Химикал, шоколад и две рупии... Не подозирахме, че тези думи далеч надхвърлят тривиалното си значение, защото крият в себе си същината на преживяното от нас. Не вярвахме колко много охарактеризираха те тази дивна страна. Всъщност с тях се изчерпва всичко необходимо, с което трябва да се запасиш, за да се опиташ да разбереш Индия.