"Всесилният архитект. Човекът зад Цар Борис III" - книга от Тоня Любенова

Автор: Тоня Любенова

ISBN: 9789540918211

Издател: Захарий Стоянов

Година на издаване: 2024

Тегло: 1 кг

Брой страници: 224

Корици: Твърди

Категории: Биографии на исторически личности , Публицистика и мемоари

Резюме на книгата "Всесилният архитект. Човекът зад Цар Борис III"

Наричат го вицекрал, сивият кардинал, очите и ушите на цар Борис III, специален агент на царя, всесилният архитект. Съвременниците го определят като най-силният и влиятелен човек в Царство България. Министерският съвет прекъсва заседанията си, за да го приеме. Вратите на Двореца се отварят, за да влезе той. Контактува с Мустафа Кемал Ататюрк, преговаря с Хитлер, във връзка е с почти всички водещи дипломати и резиденти в Европа... Той е най-приближеното лице до цар Борис III, негов съветник и доверен емисар, останал до него и на смъртния му одър.

Той е Йордан Севов - архитектът модернист, строителен инженер и предприемач, който в годините на Втората световна война се превръща в архитект и строител на политическия живот у нас."Борис гледаше на Севов като на интелигентен, лоялен и дискретен човек, който не искаше нищо за себе си - нито пост, нито финансови облаги и положително никаква слава. Царят започна да се среща с него все по-често, като го използваше като резонатор, изпробваше върху него различни идеи и планове, за да види как ще реагира и народът. Севов беше винаги на разположение, готов да услужи, говореше спокойно, без емоции с дълбокия си, топъл баритон, създаваше впечатление за смислени мнения. С времето царят започна да го изпраща при разни хора от негово име, за да сондира неофициално по известни въпроси.

Въпреки че влиянието му нарастваше, Севов остана директно в сянка. Той не присъстваше на никакви тържества, никога не говореше публично и никаква негова снимка не се виждаше във вестниците. Когато посещаваше двореца, той влизаше през задната врата на ул. Московска и отиваше направо в апартаментите на царя, без да се спира в друга дворцова канцелария... Когато царят имаше посетител, Севов никога не присъстваше, даже ако той беше уредил аудиенцията. През време на неговите политически мисии за царя той задаваше въпроси и слушаше много внимателно, но рядко даваше отговори или изказваше лични мнения. Беше приятен, но по-скоро резервиран събеседник и добър слушател, без да казва никога повече, отколкото смяташе за строго необходимо."
Из Короната от тръни, Стефан Груев