"Вълнение в Константинопол" - книга от Георги Константинов

Автор: Георги Константинов

ISBN:

Издател: Хайни

Година на издаване: 2017

Тегло: 1 кг

Брой страници: 134

Корици: Твърди

Категории: Съвременна поезия

"...Мисля, че при Георги Константинов основно е интересното хрумване, неочакваният особен поглед към нещо от действителността, оригиналната мисъл, породила се от живота. Тя е онази, която по всяка вероятност дава и първия импулс в творческия прорцес. От това поетическата находка е вече ценност сама по себе си, разбира се. Не всекиму е дадено това зрение. Но важното при Георги Константинов е, че интересната находка не остава самоцелна и неприятно самоизтъкваща се, а напротив - тя винаги е свързана с едно искрено, автентично чувство. Всъщност и не би могло да бъде иначе. Като си помисли човек, тя, оригиналната находка, сама е родена от чувството, негова рожба е… Двете, хрумване и чувство, са всъщност едно, и когато това е така, топлинката минава от поета към четеца безотказно. Аз съм бивал с Георги Константинов на литературни срещи и зная как откликва аудиторията на неговите стихове. Диапазонът на чувствата в него е широк - той е отворен и към горчилката на националната история, и към бурните теми на днешния ден. А най-отворен е сякаш към вемната тема за любовта. Казваш си - този човек умее да обича и това е също ценнно, защото този дар е даден не всекиму. И още нещо - това е чувството на Георги към природата. Той усеща дъха на земята, на годишните времена и умее да предава този дъх. Дъха на снега например. Достатъчно е да каже, че снегът слага сребристи еполети на раменете му… Или като прочетеш за хълма в полето, който се е запътил към планината, но усетил как в него никне пролеттта, се е спрял насред път... Това се нарича поезия. И Георги Константинов я прави вдъхновено. Той е за мене едно от безспорните имена на днешната ни поезия." Валери Петров   КОНСТАНТИНОПОЛВ памет на моите родители Константин и Елена Аз много легенди съм чул в града край Босфора топъл.Но нямам роднинство с Истанбул.А само с Константинопол. Аз странникът, син Константинов, в Истанбул без посока вървях.Ала там, край морето синьо, Константинопол само видях… Блестяха християнските храмове, наместо безброй минарета…И православните кораби пламваха в градушка от вражи гюлета. Дворците пееха тъжни химни, димеше високата крепост.На хълма ридаеха млади княгини – под надвесения остър полумесец. Напразно чедата христови вярваха, че кръстът ще спре ятагана.И рухваше храмът. Изгаряше дарбата.Константинопол потъваше в ада… Но даже оттам градът ми говори, усетил в душата ми скръбен вопъл:“Истанбул е прекрасен, страннико Георги.Но той какво е без Константинопол? Без силата на имперската диадема?Без златния купол на своята вяра?Без гордия дух на Константин и Елена,който път към небето отваря? Брегът днес блести в стъкло и алуминий и други молитви изрича със чувство.Но той какво е без древните руини на мойта история, на мойто изкуство?” Заслушан в този глас, внезапно усетихсветлик да огрява мойте представи…Различни епохи живеят в градовете.От няколко епохи и аз съм съставен… И дълго аз бродех край Босфора топъл, през древния спомен. И с душа обновена…Аз, случаен странник в Константинопол.Аз, също роденият от Константин и Елена.   ♦  ♦  ♦   Георги Константинов е поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Автор е на повече от 35 книги с поезия: “Една усмивка ми е столица” (1967 ), “Неграмотно сърце” (1976), “Общителен самотник” (1982), “Обичам те дотук” (1992-2003, достигнала 25 хиляди тираж), “Дърво и птица” (1999), “Аспиринов сняг” (2001), “Човекът е въпрос” (2005), “Вечерна дъга” (2006), “Врана в снега” (получила наградата на Съюза на българските писатели за най-добра стихосбирка, излязла през 2011 г). Издадени са и четирри тома с негови избрани творби: ”Лирика”, ”Сатира”, “Публицистика и есеистика”, “Творби за деца” (2006-2009, издателство “Захарий Стоянов”). Негови стихове са включвани в антологии на английски, японски, немски, френски,  гръцки, руски, хинди, фарси и други езици.