"Приказки за размисъл - твърди корици" - книга от Хорхе Букай

Автор: Хорхе Букай

ISBN: 9789542617785

Издател: Хермес

Брой страници: 192

Корици: Електронна книга (E-book)

Категории: Съвременна световна литература

Подарете си магическите истории на Хорхе Букай, изпълнени с мъдрост и красота Някои от тези истории са свързани с ежедневните грижи, други – разказани притчи, но всички те отразяват отделни страни на човешката природа и нашите многолики и човешки слабости. Темите основно засягат въпросите за любовта, омразата, приятелството, зависимостта от другите и същевременно невъзможността да живеем без тях. При всички тези истории интересното е неочакваният обрат в края на всяка една от тях - с една-едничка цел - да провокират читателя към размисъл. Нима  достигането пред  дверите на  мъдростта не е осеяно със солено-сладките тръни  на самопознанието? Хорхе Букай ни дарява с  магията плувайки леко, почти неусетно да достигнем до дълбоките прозрения за човешката природа и собствената си същност.Мъдростта се постига само като се извърви трънливият път на самопознанието, но Хорхе Букай сътворява за нас магия: четейки тези „приказки“, ние леко, почти неусетно стигаме до дълбоки прозрения за човешката природа и собствената си същност. Откъс от книгата „Приказки за размисъл“ на Хорхе Букай Идеята за тази приказка ме споходи, докато слушах разказ на Енрике Марискал. Позволих си да го използвам като основа и да го продължа, преобразявайки го в друга история с друго послание и друго значение. В този му вид го подарих един следобед на приятеля ми Норби.Имало едно време в едно много далечно и затънтено кралство един крал, който много обичал да се чувства могъщ. Желанието му за власт не се задоволявало единствено с притежаването й. Освен това имал нужда всички да му се възхищават за огромната сила. Както за мащехата на Снежанка не било достатъчно сама да вижда колко е красива, така и той имал нужда да се гледа в огледало, което да му казва колко е могъщ. Кралят нямал вълшебни огледала, но пък разполагал около себе си с множество придворни и слуги, които да пита дали той е най-могъщият човек в кралството.Неизменно всички му отвръщали едно и също:— Кралю, ти си много могъщ, но знаеш, че магьосникът има сила, която никой друг не притежава. Той познава бъдещето.По онова време алхимици, философи, мислители, духовници и мистици били наричани най-общо „магьосници“.Кралят много ревнувал от магьосника на кралството, който не само че имал слава на добър и щедър човек, но и народът го обичал, хората му се възхищавали и се радвали, че го има и че живее сред тях.За краля не казвали същото.Може би защото имал нужда да показва, че властта му принадлежи, той не бил нито справедлив, нито безпристрастен, а още по-малко добър.Един ден кралят, уморен от разказите на хората за това колко могъщ и обичан бил магьосникът, а може би подтикван от тази смесица от ревност и страх, която поражда завистта, скроил план: щял да организира голямо тържество, на което да покани и магьосника. След вечерята, след като помоли за вниманието на всички, планирал да повика магьосника в средата на залата и да го попита пред придворните дали е вярно, че умее да чете бъдещето. Гостът имал две възможности: да отрече, с което да изгуби възхищението на околните, или да потвърди, с което да подкрепи причините за славата си. Тогава кралят възнамерявал да го попита на коя дата ще умре магьосникът на кралството. В отговор магът щял да назове някаква дата, без значение коя. Кралят замислил да извади меча си и да го убие на място. Така с един удар можел да постигне две неща: първо, да се отърве завинаги от врага си, и второ, да покаже, че магьосникът не е успял да погледне в бъдещето и е сгрешил в предсказанието си. В една и съща нощ щели да умрат магьосникът и митът за неговата сила…Приготовленията започнали веднага и много скоро настъпил денят на тържеството.След обилната вечеря кралят поканил магьосника да пристъпи в средата на залата и се обърнал към него:— Вярно ли е, че можеш да четеш бъдещето?— Донякъде — казал магьосникът.— А можеш ли да прочетеш собственото си бъдеще? — попитал кралят.— Донякъде — отговорил магьосникът.— В такъв случай искам да ми дадеш доказателство — продължил кралят. — В кой ден ще умреш? Коя е датата на смъртта ти?Магьосникът се усмихнал, погледнал го в очите и не отговорил.— Какво има, магьоснико? — попитал кралят, усмихнат. — Не знаеш ли отговора? Не е ли истина, че можеш да виждаш в бъдещето?