"Поезия. Ронсар" - книга от Пиер дьо Ронсар

Автор: Пиер дьо Ронсар

Преводач: Кирил Кадийски

ISBN: 9786190203377

Издател: Колибри

Година на издаване: 2018

Тегло: 1 кг

Брой страници: 304

Категории: Класическа поезия

‌„Не можеш да си представиш какъв поет е Ронсар. Какъв поет! Какъв поет! Какви крила! С лирическия си блясък е по-велик от Вергилий, напомня за Гьоте, поне на моменти. – Тази нощ в един и половина четях на глас едно стихотворение, от което изпаднах в нервна криза – такова удоволствие ми доставяше. Сякаш някой ме гъделичкаше по стъпалата.“ Гюстав Флобер Неувяхващата си слава Ронсар дължи най-вече на любовната лирика от сборниците „Оди“ и „Любовни стихове“, вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател. Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител и преводач на настоящия сборник, ѝ е отдал своите предпочитания. Преводи на отделни стихотворения се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на Ронсар на български език, в което можем да се насладим в пълна мяра на пълнозвучния ронсаров стих. Както пише в предговора към тома професор Стоян Атанасов: „Любовната лирика на Ронсар има с какво да донесе радост и да обогати душевния свят на днешния читател. Поднесен редом с оригинала в чудесните преводи на поета Кирил Кадийски, нейният български вариант е поредно доказателство, че с истинската поезия ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството. Лириката на Ронсар обогатява сетивата, разпалва въображението, позволява ни да се вгледаме по-ясно в собствената си душевност, подготвя ни да обичаме природата, хората и поезията“. Има и още една причина ние, българите, да се прекланяме пред безсмъртните творения на Ронсар и да посягаме с пиетет към тях - неговият предполагаем български произход. Предците му са от старо благородническо потекло с български корени от XIV век. За това свидетелстват известните стихове от „Елегия за Реми Бело”: Предците ми от край суров са, мой поете, там Дунавът студен на Тракия съсед е; в земите си – отвъд Унгария… Напоследък има и по-строго научни хипотези за това, че „принцът на поетите“ е потомък на Орфей. И докато това са само хипотези, наше право е да си представяме, че поетическият гений на Ронсар е бил захранен от досега със средновековната българска душевност. ♦  ♦  ♦ Пиер дьо Ронсар (1524-1585) е безспорно най-великият френски поет от епохата на Ренесанса. Наречен от съвременниците си „принц на поетите“, в европейски контекст мястото му е между Петрарка и Шекспир. Член, заедно с Жоашен Дю Беле, на групата от седем поети „Плеяда“, които, чрез подражание на античните образци, целят обнова на националната литература, Ронсар във висша степен допринася за кодифицирането на френския език и еманципирането му спрямо латинския, както и за обогатяването на френската поетическа традиция.  Неувяхващата си слава дължи най-вече на любовната лирика от сборниците „Оди“ и „Любовни стихове“, вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател.