"Наръчник по саморъчни убийства" - книга от Мария Станкова

Автор: Мария Станкова

ISBN: 9786192200114

Издател: Лексикон

Година на издаване: 2017

Тегло: 1 кг

Брой страници: 144

Корици: Твърди

Категории: Съвременни , Съвременна български книги , Съвременна българска литература

Издателство „Лексикон“ ви среща отново с една от най-продаваните и награждавани книги на Мария Станкова.  Публикуваният за пръв през 1998 г. роман „Наръчник по саморъчни убийства“ става „Книга на годината“ в конкурса на Фонадация „Огнище.“   „Насилието - тъмната страна на  човешката същност. Насилието - причиняването на болка, събуждането на страха, освобождаването на гнева. Тази книга е неистов вик за спаведливост. Жената винаги е жертва. Жената е безпомощна. Жената може дълго да страда. Така ли е? Има ли граница, която насилието не трябва да прекрачва? Един отрязък време от живота на жертвата. Десетки въпроси без правилен отговор. Едно е ясно: имаме тъмна страна. Страхът е нашата движеща сила, а гневът е приспивната песен на справедливостта. Тази книга е забранена в затворническите библиотеки. Тя е наръчник по отмъщение.“ Мария Станкова     ♦  ♦  ♦ Мария Станкова  е родена през 1956 г. в гр. Бургас. Завършва музикалното училище в Плевен със специалност виолончело. Продължава образованието си в Институт за музикални и хореографски кадри към Българската държавна консерватория. Работи като пом. режисьор във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ и в ДМТ „Ст. Македонски“. През 1996 г. в Литературен вестник публикуват за първи път „Отвесни стихове по смисъла на ДАО“ и „Притчи“. Ръкописът на „Наръчник по саморъчни убийства“ печели субсидия на СОРОС. Книгата е публикувана през 1998 г. и става „Книга на годината“ в конкурс на Фондация „Огнище“. Автор е на книгите „Искам го мъртъв“, „Седем гневни жени“, „Каталог на душите ПО“. Издадената през 2006 г. „Трикракото куче“ (Жанет-45) печели гласовете на читателите в конкурса на фондация "Вик" за роман на годината. Публикува разакази в различни литературни издания , сред които „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Ах, Мария“.