"Мистичната роза" - книга от Роман Кисьов

Автор: Роман Кисьов

ISBN: 9789548689915

Издател: Ерго

Година на издаване: 2016

Тегло: 1 кг

Брой страници: 468

Корици: Твърди

Категории: Съвременна български книги , Съвременна българска литература

„Мистичната роза“ е своеобразен самоотчет на поета за преживяното и изпяното през изминалите двайсет години. Той извръща поглед от преходните и незначителни подробности на ежедневието към вечните проблеми на човешкото битие, към бляновете, радостите и терзанията на душата и ги въплъщава в запомнящи се символи и парадокси. Поезията на Роман Кисьов се отличава от почти всичко, което се пише днес у нас, и заслужава внимание."                                                                                                      проф. дфн Александър Шурбанов "Ценното на този антологичен сборник е, че чрез композиционното решение и цикличната осмислена подредба на творбите, тя се превръща в една съвсем нова книга, а отбелязването на годината на написване на всеки от текстовете е своеобразен ключ за проследяване на това как се е развивала, обогатявала и прониквала в дълбочина визията на поета по всички тези теми в продължение на двадесет години." Аксиния Михайлова "Схващанията на Роман Кисьов за поета като „жрец и пророк“, за поезията като „велико тайнство и свещенодействие“, предназначена за „жадните за Светлина“ и за „истинските стойности“, тези схващания, на които авторът дава израз в послеслова си, предан на „тайната йерархия на Думите“, несъмнено препращат към духовните търсения и опит на част от българските символисти, но интересното у него е съзнателното разграничаване от езотеричните доктрини и поетико-стилистични конвенции на школата, довело и до умела реинтерпретация на често срещани иначе митологични и библейски образи. (…) „Мистичната роза“ би могла да се възприеме и като авторска сбирка от най-хубавото, писано през годините, но и като любовно съграждан храм на поезията с изографисани светите ликове на чудотворци и светотворци."                                                                                                                   Юлиан Жилиев   ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯПреди да се родя, приятел ми беше морето.Разговарях със него без думи,а то ми отвръщаше с шума на вълните си.Преди да се родя, приятел ми беше дървото.Денем в короната му птиците пееха песни,а вечер то ме приспиваше с шумоленето на                         листата си. Преди да се родя, приятел ми беше и вятърът.Шепнешком ми разказвашеза приказни, чудни страни, от него пребродени.Днес моите думи откънтяват в лицата на хората,осакатени, подобно ехо се връщат.И аз потърсих отново морето, дървото и вятъра.1988 ПРОСВЕТЛЕНИЕДушата ми все по-светла ставаПлътта ми – нейна сянка – постепенно се стопява2001 ПРОЗОРЕЦ През прозореца на огледалото погледнах.И срещнах своите очи.През прозореца на очите си погледнах.И видях твоя поглед.Погледнах през прозореца на погледа ти.И скочих……Вървях по дълъг коридор,а в дъното му – затворена врата.Отворих я и влязох в светла стая             с грейнали прозорци.Там едно дете играеше на „Сляпа баба“и чакаше да дойде времето, когатото ще се роди от нашата любов,                 любима моя.