"Лолита от Редута" - книга от Марин Урумов

Автор: Марин Урумов

ISBN: 9789543305032

Издател: Унискорп

Година на издаване: 2020

Тегло: 1 кг

Брой страници: 142

Корици: Твърди

Категории: Съвременни , Съвременна български книги , Съвременна българска литература

​Това е анатомията на изкуството – наблюдение и идея, радост и полет, труд и съмнения, вплетени от твореца в кратък сюжет, мелодия или картина... Но най-вече искреност, каквато Марин Урумов без съмнение притежава и ни разкрива в най-пълна степен в разказите си.А ето какво споделя сам той за себе си?Малко са нещата, от които съм се срамувал в живота си, но при все това те са повече от онези, от които съм се страхувал.  Роден съм преди 53 години във Варна и целият ми досегашен живот премина и е свързан с този град. Завършил съм, пак там, икономика в Икономическия университет – специалност, доста далечна от белетристиката, но за мен тя е просто начин като всеки друг да изкарвам прехраната си. Първата ми книга "Казано е" (стихотворения) беше издадена през 1992 г., а втората – "Бакъреният кон" (сборник разкази) през 2017 г. Имам и няколко награди за проза в различни литературни конкурси.От няколко години, съвсем осъзнато, избрах спокойствието на селото пред програмираната лудост на градския живот и съм щастлив, че съпругата ми ме подкрепи в този мой избор. Освен нея обичам пътешествията, Родопа, морето нощем и хората, които ме карат да се чувствам нужен – майка ми, дъщеря ми, приятелите ми и всички онези, които някога са ми повярвали и все още ми вярват.Що се отнася до мен като автор, си пожелавам книгите ми да стигнат не до повече, колкото до интелигентни читатели, а на тях, за да не бъдат разочаровани, пожелавам да опознаят прозата ми и не толкова прозаичността ми... А ако и след това останат разочаровани, значи е дошло времето да се захващам с друго.„Лолита от Редута“, поне за мен, е книга с разкази от днешния ден, започнал вчера – с една усмивка, трагедия или обич... Но какво ще бъде тя за другите, не знам и не се наемам да прогнозирам. Както казах, пожелавам си интелигентни читатели... „Карачобанов стисна зъби, отвори лаптопа и кликна върху файла „Вълци“.- Бандов няма да ме има! – Изтри непубликувания си роман, влезе в папка „Кошче“ и го изтри и там. – Никой не може да ме притежава! – каза тихо и за пръв път от детството си заплака с глас: – Мамицата ви на всички! Мамицата ви…“