"Калокаин" - книга от Карин Бойе

Автор: Карин Бойе

Преводач: Любомир Гиздов

ISBN: 9786191640140

Издател: Enthusiast

Година на издаване: 2012

Тегло: 1 кг

Брой страници: 224

Корици: Твърди

Категории: Антиутопии

Роман за кошмара да съществуваш в света, в който всички са в матрицата на покорството и послушанието Карин Бойе описва държава от далечното бъдеще, която изцяло контролира живота на своите поданици - чрез умело създадени структури и техники за контрол. Забелязва се изумителна прилика с култовия роман 1984 на Джордж Оруел, в която се описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., където държавата провежда всеобхватно наблюдаване, пропаганда, страх и безмилостни наказания. Концепцията за "Големия брат", всевиждаща организация от анонимни наблюдатели е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина. Приликите на двете класически антиутопии са очевидни. Интересен е фактът, че Карин Бойе издава своя роман осем години преди Оруел. Според литературните изследователи той е черпил вдъхновение от шведската писателка и е доразвил идеята за държава, налагаща тотален контрол върху хората. "Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме нанякъде. Виждал съм властта на смъртта да се разпростира над света във все по-широки кръгове, но няма ли и властта на живота своите кръгове, макар да не съм успял да ги различа? Да, да, знам, това е от действието на калокаина, но не може ли все пак да е вярно?" ♦  ♦  ♦ Карин Бойе е шведска писателка, поетеса, прозаик, критик, есеист, една от най-ярките представителки на "новата вълна" в шведската поезия, родена на 26 октомври 1900 г. в Гьотеборг. Автор е на стихосбирките "Облаци" (1922), "Скрита земя" (1924), "Сърца" (1927) и "За дървото" (1935), на посмъртна книга със стихове "Седемте смъртни гряха" (1941), както и на романите "Криза", "Астарта", "Твърде малко" и романа-антиутопия "Калокаин" (1940). Самоубива се на 24 април 1941 г. в Алингсос, Германия.