"Иваил цар" - книга от Стоян Николов-Торлака

Автор: Стоян Николов-Торлака

ISBN: 9786199073032

Издател: Попов мост

Година на издаване: 2017

Тегло: 1 кг

Брой страници: 328

Корици: Твърди

Категории: Исторически

Авторът на „Северозападень роман“ представя първа част от историческата си поредица за Иваил цар. Историята на човечеството е в отговора на въпроса „защо“, а не „какво“. Ивайло свинарят, Бърдоквата, селския цар е една от най-интересните фигури в родното минало, но го познаваме бегло и сухо – от учебници и идеологически оцветени поръчкови повести. Романът на Стоян Николов – Торлака запълва дълбока празнина в представите ни за българското Средновековие. Защо и как Иваил става цар на българите, какво го води до тази съдбовна крачка, как миналото на един мъж формира бъдещето на цял един народ – това ще прочетете в тази книга. Тя не е скучно коректна, не е изпълнена с патриотична патетичност, това е история за Историята – жива и интересна. „Иваил е копеле, но с кръв на воин. Израства като мъж в тежки времена, но с обич. Губи любовта си, но открива съдбата си. И остава в паметта като царя-свинар, който не е роден с корона, но тя му приляга. В „Иваил цар“ тече жив и интересен разказ за човешката страна на историята, за скритото зад голите факти, за живото лице на хората, които творят събитията. Разказана е с майсторството на сладкодумник, в ритъма на живота, с огромна любов към героите и към читателите.“ Силвия Недкова Иваил е извънбрачен син на местен благодорник, загинал в битка още преди раждането му. Майчиният му баща, управител на малка крепост, прокужда дъщеря си с него в корема в забутано селце, където той прекарва детството и младостта си, като междувременно остава кръгъл сирак, но намира ново семейство. С времето започва да се усамотява все повече, а постоянните удари на съдбата, които се струпват върху плещите му, постепенно го превръщат в суров, но раним, силен, но чувствителен мъж. Често той предпочита компанията на дивите зверове пред тази на хората и размишлява, съзерцава, пречупва през собствената си призма живота, за да си изгради особен светоглед, в който Бог, цар, държава, Родина имат различно от общовъзприетото значение. Загубил много на крехка възраст, Иваил решава, че няма какво да пази за вечността и се опълчва срещу всички, които смята за врагове на България – от татарите до царя и от болярите до самия себе си. Дързостта и обаянието му привличат все повече отчаяни хора от простолюдието, войската и благородничеството на негова страна. Водейки безброй битки с вътрешни и външни врагове, се стига до момента, в който той започва да определя съдбата си сам, убива със собствените си ръце законния цар и, прегазвайки реки от кръв, изкачва с покритите си с кал, протрити ботуши, стълбите към Патриаршеския дворец в Царевград Търнов, за да получи ръката на царицата и короната на търновските самодръжци. Противоречив, едновременно вдъхновяващ и отблъскващ, той е "Иваил цар"...