"Историята на едно завещание" - книга от Генчо Иванов

Автор: Генчо Иванов

ISBN: 97895409918266

Издател: Захарий Стоянов

Година на издаване: 2025

Тегло: 1 кг

Брой страници: 351

Корици: Твърди

Категории: Съвременна българска литература

Драги читателю,

Забелязали ли сте, че хората по-често са склонни да вярват на лъжата, отколкото на истината? Днес няма човек, който да не е убеден, че сградата на Ректората в София е построена с 6-те милиона лева, завещани от Евлогий Георгиев преди много години. Тази лъжа е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на хората, че е безмислено да я опровергаваме или оспорваме. А истината е съвсем друга. Големият благодетел е завещал тези 6 милиона лева за друга цел, която няма нищо общо със Софийския университет. Със Завещанието си той е оставил на България 6 000 000 лева, с които да се образува фонд, от приходите на който да се „основе и поддържа едно висше училище, в което да се преподават положителни науки с приложение към индустрията“. Той е поръчал на наследниците си с тези пари да се създаде една политехника, която да подготви инженери и архитекти, с помощта на които да започне изграждането на българската индустрия.

Подробности по историята на Завещанието на братята Евлогий и Христо Георгиева са изложени в книгата, която държите в ръцете си. Тази история е дълга, тя продължава от 1897 до 1924 г. и продължава до 1942 г. когато, не с парите на Евлогий Георгиев, а с държавни пари, е създадено първото висше техническо училище, прераснало по-късно в Държавната политехника. През тези години в европейските политехники за завършили само 775 или 875 инженери и архитекти, които са „една малка капка в морето“ от огромните потребности за зараждащата се индустрия на страната. Липсата на инженерно-техническа интелигенция е оставило родното производство да се клатушка из аграрните коловози на изостаналото българско земеделие, което е хранело народа и издържало неговите управници. Това е печалната истина, която дава отговор на много въпроси, които вълнуват хората, защо кретаме на опашката на Европа.

Генчо Иванов