"Ягода и шоколад" - книга от Издателство: Жанет 45

Автор: Издателство: Жанет 45

ISBN: 9789544916589

Издател: Жанет 45

Година на издаване: 2010

Тегло: 1 кг

Брой страници: 96

Корици: Твърди

Категории: Съвременни

Книгата „Ягода и шоколад“, а после и едноименният филм на режисьора Томас Гутиерес Алеа, имат голямо значение за развитието на съвременната кубинска култура Давид е млад и убеден комунист, а Диего – аполитичен хомосексуалист. След като разбира, че няма да го прелъсти сексуално, Диего решава да съблазни съзнанието на Давид, предлага му книги и предизвиква ограничените възгледи на наивния юноша. Същевременно Давид има поръчение да следи Диего и да доносничи. С времето обаче двамата развиват истинско, макар и необичайно, приятелство. Домът на Диего се превръща в убежище, където могат да откриват музиката и литературата, да спорят, да си приготвят изтънчена храна. Давид открива страстта към живота, а интелектуалното му порастване върви успоредно с възмъжаването му. Оригиналното заглавие на новелата „Ягода и шоколад“ е „Вълкът, гората и новия човек“ (1990). Първоначално се разпространява устно и на аудиокасети. След като е издадена в ограничен тираж от Кубинското министерство на културата, тя добива славата на най-фотокопирания документ в историята на Куба. Новелата печели престижната международна литературна награда Хуан Рулфо. Издадена е в редица страни от Германия до Бразилия и от Северна Кореа до Сърбия. По нея впоследствие е заснет филмът „Ягода и шоколад“ (1993), навярно най-награждаваният филм в историята на Куба. Основното в книгата не е критиката на режима на Кастро, но той е неизменният фон на който се развива този увлекателен роман на порастването. Роден през 1950 във Фоменто, Куба, Сенел Пас се превръща в един от най-талантливите и влиятелни писатели и сценаристи на Карибския басейн. Той е автор както на романа „Ягода и шоколад“, така и на сценария на филма. Пас пише също разкази и есета, автор е на десетки сценарии за филми за голям екран и телевизия. Въпреки статута си на култов автор, Пас рядко дава интервюта, страни от публичните изяви, предпочита уединението на писалищната си маса, пред светската шумотевица, или както сам казва: „Пиша с качулка на главата“.