"Достояния. Стихове" - книга от Иваномир Цанков

Автор: Иваномир Цанков

ISBN: 9786197456967

Издател: Библиотека България

Тегло: 1 кг

Брой страници: 72

Корици: Твърди

Категории:

В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме.

Достояния ясно и навременно напомня за онова, което притежаваме всички ние, хората - животът и себе си в него. А кои ще бъдем, дали ще се приемем и как ще го изживеем - зависи единствено от нас.
Ива Спиридонова, редактор

"Когато приятел ми се обади, за да ме поздрави за първата ми стихосбирка Диатриби, казвайки накрая: "И да знаеш - не всеки може да издаде книга" - приех думите му за излишно, но нормално в подобни случаи ласкаене. Впоследствие, след като размислих, се съгласих с казаното от него, защото и издателската дейност, както всичко друго, е въпрос и на пари, но за съжаление точно това определя битуващото разбиране, че имаш ли средствата - книгата не е проблем.

Не така стоят нещата, когато една стихосбирка трябва да се напълни със съдържание. Не знам как е при другите текстописци, но за мен така наречената автоцeнзура от близкото минало е заменена с несравнимо по-жестокия надзор на самоконтрола и самопреценката. А нещата стават още по-специални, ако към това се прибави влиятелната намеса с коректива и невъзможното очарование на една поетеса и редактор като Ива Спиридонова.

Затова спокойно ще кажа, че и издаването на втората ми стихосбирка не беше никак лесна и проста работа. И не, че така се прави голямата поезия, а защото не се знае кога ще стана за смях в очите на читателя. И защото именно от Негово величество читателя не очаквам ни най-малък компромис и снизхождение в оценката му.

И понеже не ми е чужда суетата, ще си призная, че ако тази оценка за настоящата стихосбирка, образно казано, е поне тройка - за мен ще означава успешно взет изпит на Достояния. А защо точно тройка? Ами защото тройката се пише най-трудно."
Иваномир Цанков, автор

"Достояния се раждаше в дългите зимни вечери, когато едно след друго върху "ледената белота на листа" се появяваха новите стихотворения-изповеди на арх. Иваномир Цанков. Да, той имаше още какво да каже. И все за същите неща - приятелите, любовта, поезията, истината, вярата, самотата, старостта... В последните си поетични откровения авторът разказва за "тайните на дългите лета", за "болката и раната след удара", за "бреговете на надеждите" и за "гърба изправен". За това, че "щом обичал си някога, било е всичко друго без значение". Седнал на "камъка - наследника на времето", той прави поредна равносметка за това "колко скъпо може да струва истината", колко "дълъг е вървежът към къщи" и "колко ценна е наградата накрая, щом знаеш откъде си тръгнал".

В страниците на стихосбирката оживяват и героите - Гостът, Аутсайдерът, Принцесата, Максо, Гадателят. Тук старец дими пред вратника, майка трака на Singer-а, а през зелени треви на закъсняла пролет банда приятели огради прескачат. Едно малко таванче с "чупнати форми" приютява света на поета, където деца коват картонени брони, русо момиченце моли за приказка и Буквар срича нечие пожълтяло детство. Там влюбени връзват панделка синя, жената е "пяна от морска вълна", а Голямата любов е "въпрос на сърце".

От Достояния лъха и носталгия по "старата Коледа в малкия град", където "вали най-важният сняг". С ръждива покривка на времето са покрити на детството местата. Тихо шумолят чистачките, триещи нечии сълзи, а по коловозите на времето един влак потраква в ритъма на Болеро, отмервайки "обратното броене - ...три, две, едно...". Разбрал, че "други възрасти няма да има", Иваномир Цанков размишлява върху живота, който "побира се в шепа" и "само част от мигновението трае". И с поглед, отклонен напред към хоризонта, "ти не си извън играта... Шампионе на прощалната възможност!".
Диана Цанкова