"Червени страници" - книга от Антон Страшимиров

Автор: Антон Страшимиров

ISBN: 9789548247337

Издател: Анико

Година на издаване: 2018

Тегло: 1 кг

Брой страници: 256

Корици: Твърди

Категории: История , Българска история

Съставител: Цочо В. Билярски Под номер 44 от поредицата „Сите българи заедно“ изд. „Анико“ публикува една забравена и почти неизвестна книга на писателя Антон Страшимиров, сборникът с разкази „Червени страници“, написана и издадена в разгара на Първата световна война през 1917 г.   В книгата читателите ще открият и малко познати дипломатически документи по добруджанския въпрос, каквито са Букурещкия договор от 1918 г. и Крайовската спогодба от 1940 г., както и брошурата на Тодор Панов „Румънските зверства“ (1916 г.), в която авторът разкрива румънските жестокости над българите и създаването на концлагери за българи през 1916 г.  В изданието е включена и една малко известна книжка на големият български географ проф. Анастас Иширков „Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско, писана за нашите делегати на бъдещата мирна конференция“ (октомври 1917 г.).  ‌ПЪРВА СРЕЩА С РУСИ: На 5 септември Добрич биде събуден от оглушителна артилерийска канонада: равнината зад панаирището, по двете страни на железничната линия за Меджидие, се заля от огнени езици и забълва гранати....Добричени изтръпнаха пред нависналата грозота, - те знаяха, че от Меджидие се чака 200 000 руска войска. Изпълниха улиците старци, жени и деца и почнаха да се кръстят, вторачени на изток. Те само се кръстеха, - никой не бе свил бохчичка, никой не смяташе още да бяга: хората бяха опиянени от освобождението си. Но гъстите конни редици растяха в степта, като движещ се фантом, и скоро обхванаха дясното крило на варненските вериги. Стана страшно: казашки разезди със снопчета слама на върлини слязоха откъм руския паметник, и се насочиха към града, ще го запалят... И дигна се писък по крайните улици. Но по седловната при южната гара над Добрич се зададе ивица войска, която изеднаж се разгърна, като черен змей. Сега в ужасения град се понесоха викове на радост: - Българска войска иде! ...А казашките разезди се сепнаха като издебнати на мърша ято врани. Те извиха назад, сгъстиха се и почнаха да обстрелват... не врачанските вериги, а града! То бе странно. ...А казаците сипеха залпове върху чертите на града, защото след дружината се бяха понесли и добричени. Файтонджиите бяха впрегнали файтоните си, коларите - своите каруци, който имаше кон, яхнал го беше: тичаха всички да помагат. Работата бе обща, трябваше да се прогони врагът от родната стряха: кой би могъл да стои със скръстени ръце? Сипеха казаците залпове върху почернелите от народ черти на града, като смятаха, че там прииждат нови войски. А врачанци, не възпирани от огъня на русите, зачестиха прибежките си и вече хвърляха недомлъвки: „събират се"... „дано ни дочакат ножа"... „маки, леш че падне"... Ан. Страшимиров Съдържание:  Предговор  Антон Страшимиров - Червени страници (1917)  Към северния фронт  По небето и на земята  Кървав праг  Езеро  В Добрич  Въоръжен народ  Свобода  Изхвърлен  Една нощ  Последна служба  Първа среща с Руси  Момент  Апотеоз  Приложения:  Тодор Панов - Румънските зверства, София 1916 г.  Документи  Проф. Атанас Иширков  Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско, писана за нашите делегати на бъдещата мирна конференция, София 1917 г.  Дипломатически документи по добружанския въпрос