"Български хроники ІV (1943-2007), том 11 (съчинения в 12 тома)" - книга от Стефан Цанев

Автор: Стефан Цанев

ISBN: 9789544918613

Издател: Жанет - 45

Година на издаване: 2014

Брой страници: 584

Категории: Съвременна български книги , Съвременна българска литература

Когато написах първия том на „Хрониките“ и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаха в геометрична прогресия.

За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното.

Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите – живи са и правонямащите; живи са гонените, живи са и гонителите; живи са палачите – живи са и (част от) техните жертви. И което е още по-лошо: живи са техните наследници, а те са склонни да преувеличават.

Истината на едните не е истина за другите.

Уж съм съвременник на това време (през 1944 бях на 8 години), уж всичко помня, уж всичко би трябвало да ми е известно – а се оказа, че много малко знам и трябваше много да чета, много да търся, много да изследвам. Оказа се, че комунистическата власт старателно е замитала следите на своите престъпления – не само „след това“, а още тогава - дезинформацията е майка на демагогията.

Днешните медии приличат на криминални хроники: грабежи, насилия, убийства… добрата новина е бяла лястовица. По време на социализма имаше само добри новини – не че нямаше лоши, но те се скриваха и премълчаваха. Разгърнете тогавашните вестници и ще се уверите: освен няколкото показни добре режисирани и гръмко разгласявани съдебни процеса срещу „предатели на родината“ (Никола Петков, Трайчо Костов) – за другите хиляди, наистина хиляди и хиляди съдени, несъдени, затваряни или убивани – няма нито дума.

Забележка

При огромния обем на работа грешките и пропуските бяха неизбежни. Налагаше се при всяко ново издание да правя поправки и допълнения в текста, сега извърших промени и в структурата (части от някои глави или цели глави пренесох от една Книга в друга).

Това издание е окончателна редакция на „Български хроники“.