Ерик-Еманюел Шмит

Ерик-Еманюел Шмит e автор на книгите "Човекът, който виждаше отвъд лицата", "Отмъщението на прошката", "Феликс и невидимият извор", "Мадам Пилинска и тайната на Шопен", "Двамата господа от Брюксел", "Сумистът, който не можеше да надебелее", "Когато бях произведение на изкуството", "Нощта на огъня", "Любовна отрова", "Любовен еликсир", "Папагалите от площад Арецо", "Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала", "Театър - 2", "Жената с огледалото", "Концерт в памет на един ангел", "Одисей from Багдад", "Мечтателката от Остенде", "Одет Тулмонд и други истории", "Синът на Ной", "Евангелие според Пилат", "Пътуване през времето: Изгубеният Рай, книга 1", "(Не)възможният Адолф", "Сектата на егоистите", "Моят живот с Моцарт + CD", "Оскар и розовата дама", "Господин Ибрахим и цветята на Корана", "Миларепа", "Карнавалът на животните", "Пътуване през времето, том 1: Изгубеният рай", "Моят живот с Моцарт", "Пътуване във времето: Врата към небето, книга 2", "Врата към небето, книга 2 - Пътуване във времето", "Пътуване във времето, книга 2: Врата към небето", "Дневник на една изгубена обич", "Предизвикателството на Йерусалим", "Мрачно слънце", "Пътуване през времето, книга 3: Мрачно слънце", "Светлината на щастието", "Светлината на щастието - Пътуване през времето", "Феликс и незримият извор".

Националност: Белгийска, Френска

Биография на Ерик-Еманюел Шмит

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди Молиер и Гран при за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.

Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.

За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.

Особено популярен по света е неговият цикъл Кръговрат на незримото, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Господин Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и други. Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.

Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката. Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.

Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и други. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове. През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.

Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър Иван Вазов в България, при посещението си през 2020 г.

През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на Гонкур.

Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020 г.).